С И Ц И Л И Я
7-11.04.2025
Белини, Винченцо. 1801 – 1835. Италиански оперен композитор. Един от тримата музикални гении : Росини, Доницети и Белини. За него се твърди, че на 2 ( две ) години можел да чете ноти, а на пет, да свири виртуозно на пиано. На 9 години написал първите си оркестрови творби. (Дали е вярно това?).
Негови опери са:
„ Аделсон и Салвини“
„Капулети и Монтеки“
„Сомнабула“
„Норма“ и така – общо 11 опери.
Той развива стила „ белканто “, в основата на който е италианския песенен фолклор. Аз лично не съм гледал нито една негова опера. Направо ме е срам да си призная. Ами то хич не е редно да си компетентен само по отношение на AC /DC и на Led Zeppelin, нали?
И така, ние, запленени и жадни за творчеството му, решаваме да посетим родния му град – Катания.
С помощта на „ Бохемия “.
Катания – вторият по големина град в Сицилия след Палермо. Типичен като останалите южняшки градове на Италия. Много барок, по- малко ампир, Венециански елементи, занемарени фасади, мръсни улици, араби, тук- таме афросицилианци. Ниски и дебели хора. Да, има и сухи, и слаби. Типично за Сахарските племена. Прави улици, дълги улици. Пълни с магазини, магазинчета, ресторанчета и всичко друго, за което се сетите. Но никъде не видях книжарница – място, където продават книги и ученически пособия. Няма! Спокойно – не се заяждам. Пешеходните зони и тротоарите са покрити с масивни, черни плочи от застинала лава. Това е основният строителен материал тук. Плочите са мръсни и мазни. Добре де, няма да се заяждам. С такъв материал са построени някои от сградите. Затова те са черни и неприветливи, не казвам грозни. Цялата група сме единодушни, че българските градове са 7 пъти по- чисти. Никой не спазва правилата за улично движение. Като в Индия. А…това тяхно каране също ми напомня и за Хасковлии. И всички говорят, говорят, говорят. Неистово. Шум, моторетки, строителни ремонти. Изобщо – една очарователна , шарена цигания. Сградите са строени преди сто и повече години. Тогава са били израз на възход, претенциозност, богатство. Днес са израз на старост, занемареност, упадък. В центъра има разкошна катедрала на името на Света Агата.
( Да не се бърка с Агата Кристи, 1890 – 1976 г., кралицата на криминалния роман : 66 детективски романа! Тази нейна плодовитост може да се обясни само с обстоятелството, че е ползвала изкуствен интелект, тайно).А тукашната Агата е била 14 годишно дете, когато в нея се влюбва римски военачалник. Да, ама тя му отказала и той за наказание й отрязва гърдите. Представяте ли си? Поради което е обявена за светица. А днес, в нейна чест, са популярни сладкишите с форма на девическа гръд. Да ви кажа, нищо еротично няма в тази работа, а не е ли и малко варварско?
Рибния пазар – истинска атракция. Отдалеч го откриваме по силната миризма на развалена риба. Триметиламин. Отделя се и от хората. Оттам вероятно произлиза и израза: „ Вони на каче с развалена хамсия“. Навлизаме в пазара. В краката ни локви с помия. Внимаваме да не се намокрим. Енергични продавачи, тарикати, крещят неразбираемо. Вероятно рекламират стоката си. А тя, стоката, е една широка палитра от средиземноморски дарове.
Етна. Най – голямата забележителност за цяла Сицилия. Вулканът е действащ и в момента. По автомобилите могат да се видят следи от вулканична пепел. Изкачваме се на височина 2000 метра. Навсякъде черна, застинала лава. Тази материя е подобна на сгур. Никаква растителност. Самото клокочесто гърло е на височина 3000 метра. Най- опустошителното му изригване е през 1669 г. Половината град е залят с лава. 24 години по- късно следва свирепо земетресение със сила 7 степени по Рихтер. Като сегашното в Мианмар.
Таормина. Красиво, живописно градче, на брега на Йонийско море. Разположено е амфитеатрално, по скалите нагоре. Напомня ми В. Търново. Шарени търговски улички. Дълъг плаж.
Сиракуза. В началото – гръцка колония. Родното място на Архимед. Цял живот съм мечтал да посетя родния му град, понеже го споменавам от време на време. У… разгеле! Сбъдна ми се тази моя детска мечта. От древния град днес стърчат само останки от храма на Аполон.
И така – от топлата Катания обратно до София, за час и половина, където валеше сняг и духаше силно. Да.
П.П. Постоянно, навсякъде откривахме следи от мафията. По асфалта и по тротоарите се виждаха черни петна от загоряла човешка кръв. Не знам защо, но даже не си правят труда да ги мият тези петна.
Dencho