Малкото, живописно градче Шипка, сгушено в сърцето на България, е мястото, което крие една изненада. А именно, в този тих, уютен кът от света се намират няколко японски семейства, които не само че са съхранили своите традиции, но и създават мост между култури, съчетавайки японската философия и кухня с българското наследство. Точно тук, на един от слънчевите следобеди, започна нашето приключение.
Идеята за това пътуване беше спонтанна, както често се случва с най-вълнуващите моменти в живота. Чули сме за японските семейства в Шипка, но никога не бяхме имали възможността да се запознаем лично с тях. Когато ни поканиха на обяд, не се поколебахме. Какво по-добро начинание от това да научим нещо ново за една толкова различна култура?
Шипка, с красивите си старинни къщи и приветливи улици, не изглеждаше като място, където японската култура може да намери своето място. Но именно тук се оказахме в дома на едно от тези японски семейства, които бяха решили да направят България свой втори дом. Къщата беше уютна, обзаведена със стил, който излъчваше японската елегантност – минимализъм, изчистени линии и невероятна внимание към детайла. И точно когато си мислех, че съм се потопил в България, следвах ароматите, които ме водеха към кухнята, и там се сблъсках с нещо съвсем ново.
На масата беше подреден обяд, какъвто не бях виждал преди – смесица от японски традиции, приготвени с местни български продукти. Но истинската звезда на този обяд беше ито тогараши – малки пиперливи люспи от различни подправки, които се използват в японската кухня, за да добавят пикантност и аромат към всяко ястие. Това е също така един от основните елементи в японския “пикантен” стил, използван за подправяне на суши, пържени ястия или дори салати.
Когато опитах ито тогараши за първи път, ароматите ме отведоха директно в Япония. Пиперливостта му беше чудесно балансирана с леката сладост, а препечените семена и люспи се смесваха перфектно с остри нотки на сусам и сушени люти чушки. Напомняше ми на спокойни, но в същото време бурни вечери в Токио, когато джапанките разкриват сърцето на всяко ястие чрез малките си подправки.
“С него можете да овкусите почти всичко – от супи и салати до сандвичи и дори сладкиши”, ми обясни домакинът. “Една малка щипка е достатъчна, за да придаде цялата комплексност на японската кухня.”
След този обяд, нямаше как да не започнем да си вземаме ито тогараши за всяка една нова гастрономическа експлорация, която правехме. Вкусът му е толкова специфичен и многослоен, че го добавяхме не само към японски ястия, но и в абсолютно всякакви смеси и кремове, които правим. Беше като един нов начин да погледнем на традиционната ни кухня през призмата на японската изисканост и баланс.
Японците като нация са символ на уважението към храната и нейното значение в ежедневието. Това, което научих от японските семейства в Шипка, беше, че храната за тях не е просто нещо, което да се яде, а нещо, което се цени, изживява и споделя. Храната е начин за изграждане на отношения и свързване с други хора. Специалното внимание към детайлите и любовта към ястието са едни от основните черти, които имаме шанс да изпитаме, когато се потопим в японската култура. Те не просто приготвят храна, те творят.
В Шипка се чувстваме като в миниатюрна Япония. Това малко градче не е само дом за японски семейства, но и за културата, която те носят. Всеки ден откриваме нови моменти, които ни напомнят за японската философия – от тишината в обстановката до вниманието към всяка дреболия, когато се приготвя нещо с ръцете.
А ито тогараши остава нашата малка японска тайна, която носим в дома си, добавяйки я към всяко ново кулинарно приключение. Сега, когато го използваме, не можем да не си спомняме за онзи ден в Шипка, когато се запознахме с нова култура и вкус, които ще ни съпътстват дълго време.
Koko