Надъхани от клипче на един ентусиаст в интернет решихме да направим това интересно маршрутче с байковете. Атакувахме най-високия язовир на балканите рано сутринта от с. Пастра. Пътят до Калин е меко казано тегавичък – 15км с 1450м денивелация. Настроението е топ и започваме да кретаме нагоре. С настъпването на деня и доста автомобили “катерят нагоре с нас”, което е леко напрягащо. Наклонът е толкова сериозен, че покрай нас мирише на прегрели съединители от ентусиастите шофьори. Гледката от изкачените серпентини е неповторима.
Около 12:00 сме на язовира вече доста изморени от повече от двучасово непрекъснато катерене. Почти целият път до горе е стар асфалт и въпреки огромния наклон е караем за добре подготвени колоездачи.
Изкачваме се и до връх Калин, който е на 100 ина метра от язовира. След 5 минутна оперативка решаваме, че “няма назад” и тръгваме към х. Иван Вазов, която е в полите на Рила. Тук вече каране няма, носим и бутаме байковете по скалите и се движим към хижата. След около час и половина преход се спуснахме вече доста изгладнели до хижата. Въпреки че до нея няма дори и коларски път и всички провизии се карат с магарета, тя постоянно посреща туристи и е доста оживено място. Хапнахме и започна чуденето дали да се изкачим обратно до язовира или да продължим по популярния маршрут до Рилския манастир. Въпреки напредващия ден продължихме по план към манастира. Табелите указваха че пътя до там е 4.30мин. Съмнявахме се с велосипедите да е по-малко тъй като не се очертаваше да можем да караме на много места по пътя. Денивелацията беше постоянна (първо нагоре по маркировката към Мальовица, после надолу към манастира), а пътеките или много тесни или каменисти и стръмни. На много места губехме изцяло пътеката и се движихме по трака, докато пак видим пътека или маркировка. Отне ни около 4 часа да стигнем до по-широка и възможна за каране пътека и след още 20-ина мин. спускане изскочихме пред входа на заветния Рилски манастир. Въздъхнахме със страхотно облекчение, защото пътя ни се стори безкраен.
Определено беше едно от най-незабравимите ми приключения.
stirianow